Новини

Интервю на директора на АДФИ Стефан Белчев за БТА

14 Март 2022

- Директор сте на АДФИ от юли 2021 година. Какво свърши Агенцията през този период? Повиши ли се ефективността на вашата работа през последните месеци и какво се прави в тази насока? Има ли методологически напредък в работата на АДФИ? С колко хора работи АДФИ и какви специалисти са й нужни в момента?

- Директор на АДФИ съм от 9 юли миналата година. Кариерата ми обаче е започнала преди 26 години, именно тук - в тогавашното Столично управление на „Държавен финансов контрол“, впоследствие Главно управление, чиито правоприемник стана Агенцията за държавна финансова инспекция. Междувременно преминах на работа като ръководител на звеното за вътрешен одит в Министерството на финансите и методолог. Съдбата обаче понякога поднася шеги и изненади и така се завърнах в „Старата къща“.

Осем месеца не са нито много, нито малко, за да се даде един междинен отчет какво се случи в АДФИ. Обществеността като че ли няма много информация какво точно се промени през това време - възлагат се инспекции, те се придвижват, реализират се и това е.

В работата на АДФИ обаче се опитахме да променим някои възлови неща. Заварих агенцията в относително труден момент, когато беше в светлината на прожекторите в един не много позитивен ракурс.

Аз съм диалогичен човек и винаги обичам да отсявам полезното, независимо кога е постигнато във времето. Много се изненадах обаче, че хартиеният документооборот в АДФИ покриваше почти 100 процента от всички материали, които постъпват или излизат оттук. През септември направихме функционален анализ на основните процеси в агенцията. Първостепенната ни задача беше да се опитаме да повишим КПД-то или да вдигнем ефективността на всеки отработен човекочас. Резултатът от анализа беше предсказуем – на практика се оказа, че обособените административни звена работят в доста по-голям интензитет от нормалната натовареност за изпълняване на рутинните си служебни задължения. Решение на този проблем може да търсим в няколко посоки.

Първото е да предприемем спешни действия за попълване на незаетите щатни бройки в отделните административни звена. Работната заплата за инспекторите обаче е изключително неатрактивна в сравнение с останалите контролни институции. Към момента имаме общо 115 инспектори, със средна възраст 50 години, и доста на предпенсионна възраст. Пред нас остава и сериозно предизвикателство – професията да бъде промотирана сред висшите учебни заведения и по друг начин, за да имаме надежден бъдещ капацитет да си изпълняваме задълженията. Искаме нашите инспектори да не се чувстват като нещо второстепенно и да вдигнем отношението към тях на нивото, каквото беше някога. Силно разчитаме и на подкрепата от страна на ръководството на Министерството от финансите.

Ще се опитаме да подобрим организацията на работа, включително и чрез по-широко въвеждане и използване на нови технологични средства, програмни продукти и процедури, които да позволят съкращаване на времето, необходимо за извършване на основна част от операциите и дейностите. Особено големи резерви в това отношение съществуват в областта на обработката на информацията, достъпа и споделянето на тази информация и нейното използване за нуждите на отделните административни звена.

Предприехме сериозни стъпки за надграждането при осъществяване на предварителен контрол, както и на текущо наблюдение върху системата за контролиране на качеството на същинската инспекционна дейност. С опита си на методолог от МФ си позволих добрата практика оттам да привнеса и тук.

Най-голямата ми цел е дигиталната трансформация в АДФИ. На фона на останалите организации смятам, че ние сме малко закъснели, но нещата започнаха да се случват.

В процес на изграждане е нова система за инспекционната дейност, с помощта на „Информационно обслужване“, която ще обхване цялостния процес по инспекционната дейност, както и подпомагане на процеса по административнонаказателните процедури в агенцията. Проектът е с наименование „Проектиране, изграждане и внедряване на специализирана информационна система за извършване на инспекционната дейност в АДФИ“. Основните задачи в проекта са свързани със създаването на единна електронна среда и база данни за регистриране, проследяване, анализ и отчет на извършваните финансови инспекции от инспекторите в АДФИ. Имахме докладни записки, които не намираха отражение в документооборота на АДФИ. Сами разбирате, че когато една докладна записка не е заведена/регистрирана, след време тя може да стане неоткриваема, а такива примери, за съжаление, имахме.

Както вече казах – радетел съм за дигитализацията на агенцията, а ние наистина нямаме време. Наясно съм, че новото понякога плаши, а и някои колеги изразяват съмнение в ИТ средата, но ще дам един показателен пример: Преди няколко години в Министерството на финансите също имаше резерви към предложението ми да направим изпитите за сертифициран вътрешен одитор изцяло на дигитална платформа. Получи се обаче така, че от подаването на документите до получаването на резултатите от изпита, процесът стана с многократно по-малка енергоемкост. Преди, с хартиения вариант, обработката на документите и резултатите само на един кандидат отнемаше поне пет-шест часа. По новия начин за изпитите, стартирали от 2018 г. с над хиляда кандидати до момента, сами можете да прецените колко човекочасове бяха спестени на МФ. Трудно вече някой може да си представи използването на стария вариант за провеждане на изпита.

И накрая по тази тема – мога да ви покажа и една симпатична количка в коридора, като тези за пазаруване в големите търговски вериги, с каквато и до момента се разнасят инспекционните преписки по етажите на агенцията. Ако всичките тези класьори се дигитализират при спазване на всички изисквания на законодателството ни, мисля, че моята мисия в АДФИ ще бъде изпълнена.

- Вече излезе отчет за работата на АДФИ до 10 януари, бихте ли казали какво направи Агенцията оттогава до днес? Какви стъпки предприе АДФИ за повишаване на прозрачността на контролната дейност?

- Опитваме се максимално да вдигнем на управленско и оперативно ниво ефективното сътрудничество между Сметната палата и АДФИ при осъществяването на контрола в областта на обществените поръчки и не само там. В последно време тези взаимоотношения бяха малко затихнали и се опитахме да ги поставим на ново равнище. През последните месеци изградихме една добра практика за оперативен обмен на информация и обсъждания между екипи на върховната одитна институция (Сметната палата) и на АДФИ по възникнали въпроси. Целта е да не се създават мнения в обществото, че всяка институция си ползва собствени стандарти и в резултат едните излизат с една позиция, а другите – с коренно различна.

През този период, от ноември, започнаха заседанията на Експертния съвет по Закона за обществените поръчки (ЗОП) към министъра на финансите и бяха осъществени конструктивни дискусии в рамките на Консултативния съвет по контрол и одит в публичния сектор, също към министъра на финансите. Така се очертаха някои бъдещи теми за съвместна работа между АДФИ и институционалните ни партньори. С гордост мога да посоча, че АДФИ получи наградата за партньор на Сметната палата за 2021 година.

Решихме, че е важно директорът на АДФИ да има приемно време за граждани –  досега такава практика не е съществувала. Работим за поетапно „отваряне“ на институцията към обществеността в рамките, разбира се, на нормативната база. Доста често виждаме съобщения от типа: „АДФИ влезе в… “, но почти никога не виждаме съобщения „АДФИ излезе с резултати от ... “ Това е важна тема, искам да се знае какво сме направили, как и какви резултати АДФИ произвежда от тези проверки.

- Може би вече имате някои предложения за промени в Закона за държавната финансова инспекция. Кои биха били основните цели на промените и в какво ще се изразяват тези предложения за промени?

- Законът за държавната финансова инспекция е обнародван през 2006 година. Очаквам, разбира се, бъдещи промени, но те ще бъдат базирани на един сериозен пълномащабен анализ. В тази връзка подготвяме и проект за развитие на инспекционната дейност с помощта на оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ).

По закон работим по сигнали на граждани, други институции, постановления на прокуратурата, искания за инспекции от страна на министъра на финансите и др. Същевременно, например, АДФИ няма право да се самосезира, независимо че непрекъснато излизат нови „горещи“ теми сред обществото. Финансови инспекции се извършват и въз основа на годишен план, но настоящите разпоредби в закона позволяват той да се отнася само за областта на обществените поръчки. Периодичността за извършване на финансовите инспекции по този годишен план се определя на базата на анализ на информацията за дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки, оценка на рискови фактори и съобразно административния капацитет на агенцията. Дейността ни обаче е толкова динамична, че почти няма време и ресурс да го изпълним в цялост.

- Бихте ли дали информация за резултата или хода на по-интересни за обществото сигнали, по които инспекторите на АДФИ работят? - Например, проверките на общините, въвели ограничения в уличното осветление, разпоредени от финансовия министър Асен Василев, както и проверки на обществените поръчки за поставяне и поддръжка на осветителни тела в София. Има ли резултати от проверки по договорите за строеж на пътища?

- Опитваме се да разглеждаме всеки сигнал обективно и безпристрастно. В момента извършваме финансови инспекции на „Български пощи“ ЕАД, на „Монтажи“ ЕАД, на НКЖИ (Национална компания „Железопътна инфраструктура“), на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), на Александровска болница и на „Пирогов“, на Министерството на здравеопазването и други ведомства. АДФИ проверява и обществените поръчки за осветителни тела в Столична община, както и проблемите, свързани с прекъсването на осветлението в някои населени места през зимните месеци.

Тези инспекции са в развитие и към момента, и сами разбирате, че не мога да дам по-конкретна информация.

- Кои са най-често срещаните нарушения, които АДФИ открива, и как могат да бъдат избегнати? Отчита ли се подобряване на работата на ведомствата след проверките на АДФИ?

- Основният ни акцент е да анализираме причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и съответно да предложим мерки за отстраняването им пред компетентните органи.

Най-честите нарушения, откривани в нашата работа са:

• възлагане на поръчка и извършване на разходи, без възложителят да е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществената поръчка;
• ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство;
• посочване в техническите спецификации на конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен производител;
• изменение на сключен договор за обществена поръчка, без да са налице основанията, посочени в закона и много други подобни нарушения.

Съществен и доста актуален момент от извършваните проверки от органите на АДФИ е така нареченото ин-хаус възлагане или вътрешно възлагане. При тази форма на възлагане ЗОП допуска изборът на изпълнител да се извърши директно, тъй като обикновено той се явява контролиран стопански субект от възложителя или от други лица, контролиращи възложителя. В хипотезата на ин-хаус възлагане изпълнителят трябва да има капацитета да изпълни договора и сам да изпълни съответните дейности (възложената услуга и доставка). Именно поради капацитета и опита, които притежава, изпълнителят не е избран в условията на конкуренция и посредством провеждане на процедура по реда на ЗОП.

Резултатите от извършените до момента финансови инспекции на ин-хаус договорите за тези седем-осем месеца показват, че:

• Договори, при които въпреки изричното деклариране от изпълнителя, че със свои материали, техника, механизация и човешки ресурси ще изпълни предмета на договора, той е превъзложил до 100 процента от дейностите на други лица. По този начин на практика се заобикаля ЗОП;
• Има договори за строителство, при които реалният изпълнител е наето на по-късен етап лице, което е различно от лицето по договора с възложителя и което се явява "строител" по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). По закон "строителят" носи отговорност за изпълнението на строежа и е длъжен да подписва актове и протоколи, съставени по време на строителството.

Част от нещата още се проверяват, други вече са изпратени на прокуратурата.

- АДФИ работи по сигнали на граждани и институции. Какви сигнали се получават в АДФИ?

- През 2021 г. в АДФИ са постъпили общо 701 сигнала и искания за извършване на финансови инспекции, от които 46 са препратени по компетентност на други държавни органи. Останалите 655 сигнала и искания за финансови инспекции се разпределят както следва: 54,5 на сто са подадени от държавни органи и физически лица; 17 на сто са получените искания от Агенцията за обществени поръчки (АОП) и Сметната палата (СП); 4,5 на сто са искания за възлагане на инспекции от министъра на финансите; 24 на сто са постановления на органите на Прокуратурата.

Средно претеглено, през 2021 г. в АДФИ са постъпвали почти по три сигнала и искания за извършване на финансови инспекции на ден. И това при капацитет от 115 души.

Трендът за сигналите през тази година се запазва и дори леко се покачва. До средата на февруари в АДФИ са постъпили общо 85 сигнала и искания за извършване на финансови инспекции.

От началото на тази година 64 на сто са постъпилите сигнали от граждани, 5 на сто са получените искания от АОП и СП, 8 на сто са искания за възлагане на инспекции от министъра на финансите и 23 на сто са постановления на органите на Прокуратурата.

Кратка визитка на директора на АДФИ

Д-р Стефан Белчев има над 25-годишен професионален опит в областта на вътрешния одит и финансовия контрол в публичните финанси. Завършил е магистърската степен по икономика в СА "Д. А. Ценов", гр. Свищов. Притежава научна степен "доктор по икономика" с научна специалност "Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност". Започнал е трудовия си път през 1996 г. като финансов ревизор в Столично управление на "Държавен финансов контрол". Поетапно е привлечен като финансов експерт в Главно управление на "Държавен финансов контрол", като след това е работил като държавен вътрешен одитор в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. От 2006 г. е директор на дирекция "Вътрешен одит" в Министерството на финансите, а от 2016 г. - директор на дирекция "Методология на контрола и вътрешен одит" в МФ. От юли 2021 г. е директор на АДФИ.

Кратка история на АДФИ

Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е администрация към министъра на финансите, създадена през 2006 г. след извършена мащабна реформа в областта на Държавния вътрешен финансов контрол. Основна цел на АДФИ е защита на публичните финансови интереси. Агенцията извършва последващи финансови инспекции за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната дисциплина, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки. АДФИ е институцията, която осъществява санкционираща функция при откриване на нарушения - разкрива причинени вреди и привлича виновните лица към административнонаказателна и имуществена отговорност. Друга задача на държавната финансова инспекция е установяването на измами и нарушения, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.

Финансово-икономическият контрол възниква в страната ни през 1879 г., заедно със създаването на Министерството на финансите, като обособен специален апарат от контролиращи органи със задача проверка на дейността на държавните предприятия. Законът за инспекцията, упражнявана от Министерството на финансите, е утвърден на 19.06.1901 г. с Указ на княз Фердинанд. С този закон се поставят основите на професията финансов инспектор.